Коледни стихове

Дядо Коледа

Сняг на облаци се вдига.
Дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна
чак от Стара планина.
Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят.
В сладък сън децата спят.
Но да знаят той що носи,
ще наскачат голи, боси
и ще вдигнат шум безкрай.
„Дай на мене, дядо, дай!
На мене кукла, на Стоян
топка или барабан!“

Гео Милев


Край елхата

Дядо Коледа, къде се бавиш
в тази бяла зимна нощ?
Гледай да не ме забравиш
да не дойдеш с празен кош.

Мило птиче от елхата
разпери крилца, хвръкни,
доведи го със шейната
през поля и планини.

Грей по-силно ти, звездичке,
ярко, ярко заблести -
от високата елхичка
пътя му насочвай ти.

Дядо Коледа, къде се бавиш,
нищо, че си доста стар,
бързай да не ме забравиш,
книжка искам – хубав дар.

Лъчезар Станчев

Зима

Мечо готви се за сън
С бели внучки веселушки
Баба Зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки,
Мечо готви се за сън.

Седнал на леглото меко,
той с прозявка гледа как
във гората леко, леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка Мечо рече:
- Слънчо драг, къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки, ни игри!

Щом гората в сън заглъхне,
казват – трябва да се спи.
Чак кога южняк полъхне,
този сняг ще се стопи!

Димитър Спасов


Писмо до Баба Зима

Закъснява тази драга
Баба Зима снеговита.
Катеричката предлага
с писъмце да я повикат.

Ястребът перо подава,
дава букът чисти листи.
Вятър в тихата дъбрава
пише буквите златисти.

Гълъбът писмото взима
и на север литва весел...
Досега на Баба Зима
сигурно го е занесъл.

Кирил Назъров


На какво ухае зимата?

Зимата ухае на снежинки
и златисти бабини милинки,
рано сутрин - на игра голяма,
вечер пък - на приказки до мама.
На шейна със пеещи звънчета,
на бъбриви весели джуджета...
Ала ароматът й най-ярък
е на чакан коледен подарък!

Мая Дългъчева


Зима иде

Всеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.

И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.

И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...

Кирил Христов


Малък Сечко февруари

Що за хала
завилняла -
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай -
спри гнев си ти!

Духаш, чукаш
и се пукаш,
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя.

Гео Милев


Коледа

Разтвори се тъмно небе
Със сребърна месечина,
С облачета и звездици –
Разтвори се нашироко,
На широко, на дълбоко,
Че се спусна златна стълба
От небето до земята,
А по нея млада Бога
Слезе долу при децата.
Кое дете сън заспало,
Млада Бога не видяло,
Кое дете лошо било
Млада Бога натъжило.
Само дете коледарче
Млада Бога веселило
И звезда Витлеемска
Люлката му осветила.

Дора Габе


Коледари

Коледо, Коледо,
Златни свещи,
Пълни пещи,
Сладки птички горещи,
Скоро слагайте софрата,
Че да дойдат всички, всички
Гости на земята!

Коледо, Коледо,
Коледари,
Скъпи дари,
Нека вземе който свари.
Господ всичко ни изпрати,
За да няма таз нощ нийде
Бедни и богати.

Дора Габе


Февруари

Февруари-ари,
с тебе сме другари -
бодри и сърцати,
всекиму познати.

Ти от рано-рано,
викаш: „Хайде, Ваньо,
чака стръмнината,
грабвай си шейната!“

И тогава-ава
мама шал ми дава,
за да не изтина
в снежната пъртина.

По пързалки-алки
съм с децата малки.
Спускаме се, пеем,
по снега лудеем.

Ти ръцете-ете
ни студиш и двете,
щипеш ни страните
и червиш ушите.

Но това ни прави
пъргави и здрави.
Февруари-ари
с тебе сме другари!

Асен Босев


Врабче

Сняг се сипе
на парцали;
вее буря,
веят хали.

А отвън се
чуй врабчето
как се моли
на детето.

И кой знае
му езика,
той разбрал би
как му вика:

Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!

Нека веят
бури, хали,
нека сняг се
сипе, вали...

Ако имаш,
ти сърце,
то ми хвърляй
по зрънце.

Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!

И игрив,
и скоклив!
Джив-джив,
джив-джив!

Чичо Стоян
http://de4urlig6tina.narod.ru/zima.html